Ние и Европа

    По стечение на обстоятелствата, вчера, 3-ти март, попаднах на карнавал в един не голям белгийски град. Много ми заприлича на нашия си габровски карнавал, пъстри костюми, музика, веселба. А и града както казах не е много голям, така че веднага направих съпоставка с Габрово. И ето какво се получи при моето сравнение.
    Карнавала почти като нашия, само че имаше някои разлики. Прегради имаше само в района на официалната трибуна, където всяка преминаваща група правеше представяне, обикновено с танц. Никъде другаде нямаше прегради или пък ленти, както и не се налагаше на полицаи да правят забележка на зрителите, да се отдръпнат и да освободят пътя за преминаващите участници в карнавалното шествие. Хората си стояха спокойно и си гледаха без да се блъскат и стремят кой ще е най-отпред. Това при нас не се получава така, жалко, плюс за белгийците. След шествието нямаше концерти или каквито и да било други мероприятия, преградите се събраха и хората си разотидоха по домове, ресторанти или разходки. Останаха само многобройните разпръснати конфети и хартиени лентички, които бяха изстрелвани от специални оръдия или просто разпръсквани от участниците в карнавала. Почистване не започна, днес също не беше почистено, само вятъра беше разпръснал всичките тези хартийки по другите улици и дори в магазините, вкарвайки ги под вратите им. Плюс за нас, доколкото си спомням, при нас почистването на площада започна веднага след карнавала и на другия ден нямаше боклуци. Но да преминем и към други неща, карнавала само беше повода да направя съпоставката.

    Улиците. Оплакваме се, че са в ужасно състояние, мръсни и с дупки. Да, тук дупки няма, има само леки хлътвания на някои места. Повечето улици са паваж и са много тесни, това мен лично не ме радва много. Но все пак да не забравяме факта, че Белгия е три пъти и половина по малка от България по територия, но пък с 10,5 милиона население, като не знам каква част от пришълците са преброени. Това обуславя липсата на място и тесните улици, както и залепените една до друга сгради. Ако си мислите, че улиците са чисти – лъжете се. Пълно е с фасове, масово се пуши ходейки по улицата и фаса се хвърля на земята, хартии, кутийки от безалкохолни и бира, кучешки изпражнения, също не са неща, които не могат да се видят. Обаче това е очевадно само в някои райони. Аз го отдавам на наличието на много пришълци от арабския свят, Азия и Африка. В крайните квартали всичко обаче е много по-различно от при нас. Подредени, хубави къщички със спретнати дворчета, чистичко. Е някъде може и да е „поразхвърляно“, но това ще се дължи на някой ремонт или строеж, който се прави там. Въобще хората строят и ремонтират много. Усвояват европейските пари, а не като при нас да ги връщаме. Защо става така, няма да коментирам. Относно улиците не мога да кажа категорично за кого е плюса.

    Пешеходците. Е точно тук ние изоставаме много назад. Пешеходеца в Белгия е цар на пътя. Само да застане до пешеходната пътека и всичко спира, даже и ако има кола само в отсрещното, далечното от пешеходеца платно, то тя спира. Наблюдават се и у нас някакви наченки на уважение към пешеходците, но те са при толкова малко шофьори, че просто няма място за сравнение. Дори когато някой се опитва да пресече на място където няма пешеходна пътека, пак в повечето случаи му се дава път. Няма псувни, няма клаксони, има взаимно уважение. Да не говорим за това, че тук има много хора движещи се с велосипеди и за тях са направени специални ленти на платното или до него, където е възможно, имат си и знаци за велосипедистите, светофари също. И всички шофьори ги пазят. Дори при спиране на пътя, да кажем камион, зареждащ магазин, се спира върху платното без да се застъпва велосипедната алея, пречи на другите автомобили, но не и на пешеходци и велосипедисти. И пак няма клаксони, викове, ръкомахания, неприлични жестове. Такова нещо у нас не може да стане. Плюс за белгийците.

    Още много други неща има за сравнение. Примерно това, че парка им не може въобще да се сравнява с нашия изоставен и потрошен парк „Баждар“. Това, че в езерото в парка плуват патици, гъски … в самия парк има зайци и никой дори не се опитва да ги лови тия животинки. Това, че тук негъра, когото много хора у нас ще наричат чернилка или маймуна, ми казва „Сори“ когато трябва да мине пред мен в супермаркета, докато разглеждам стоките на рафтовете, а в Габрово безцеремонно ще ме отместят от мястото ми същите тези хора, които се смятат за нещо повече от негъра, и няма да кажат и дума за извинение. Да, при всички си има добри и лоши хора, така е. Без значение дали са бели, черни, жълти …, но при нас като че ли някак го няма в такава степен уважението. А тук някак ми прави впечатление едно вежливо отношение. И как няма да ми прави, на касата в който и да е магазин по няколко пъти чувам думата „моля“, „Толкова пари, моля!“, „Заповядайте, моля!“ и накрая „Благодаря!“ и/или „Хубав ден!“, „Довиждане!“. Дори когато в един магазин се наложи да върнем 36 букви от лепящо фолио и да вземем по-големи, при което касиерката трябваше да ги маркира отново всичките, за да ги премахне от системата и после отново да маркира новите, пак нямаше нацупени физиономии и пак имаше „Моля“, „Благодаря!“, „Приятен ден!“ ….

    Има определено и други неща, които съм пропуснал или още не са ми направили впечатление, но и тези за сега стигат. Сетих се за още нещо – влаковете, можем да се равняваме само с така да ги наречем техните селски влакове, о не и с тях не можем, та той този влак дойде на гарата точно на минутата по разписанието. Няма да говорим за влакове.

    И така като гледам от сравнението ми, преди нас са си хората. В някои неща мнооого преди нас, а в други, мисля ние сме по-добри. Има обаче едно нещо, в което сме много зад тях – бедни сме и то много. Как да ги настигнем ли? Първо с промяна в самите нас, с желание за промяна и много труд.