„Усмивките – без мито“ сборна изложба на Европейския център на карикатурата в град Крьосхоутем /Белгия/
От четвъртък, 6 февруари 2014, зала 5 на Музея „Дом на хумора и сатирата” се населява с усмивки без…мито. Няма шега – говорим за сборната изложба на Европейския център на карикатурата в град Крьосхоутем /Белгия/. Тя е плод на делова среща между директори на музеи и галерии на карикатурата в Белгия преди две години и е само началото на серия гостувания до края на 2014 г.
В „Усмивки без мито” са показани 90 творби на десет големи имена в областта на сатиричното изкуство – Люк Вермеерсх, Норберт Ван Иперзееле, Люк Вернимен, Людо Ходерис, Константин Сунерберг /КОСТ/, Никола Хендрикс /ИОА/, Люк Десхемаекер /О-СЕКОЕР/, Стефан Провейн /СТЕФ/, Ян Дюфаур и Тони Хаубрехтс.
Какво обединява тези автори? Разбира се, участието им в международните конкурси за карикатура, организирани от Центъра в Крьосхоутем. Другата им допирна точка са стотиците им награди от конкурси за карикатура по света /само Люк Десхемаекер има в актива си над 180 международни награди за карикатура, а през миналата година два конкурса в България са привлекли вниманието му и там също е грабнал награди!/.
Непременно трябва да добавим и връзката на мнозина от тях с Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата, срещите ни с тях в Габрово – защото Домът на хумора и сатирата си е истинско място за срещи и на творци, и на художествени постижения в областта на смеховата култура: през 2007 г. Людо Ходерис спечели наградата на Габрово „Гаскар”.
Темите, които вълнуват карикатуристите от Белгия, на пръв поглед не трябва да ни изненадват /става дума за войната и мира, антитероризма, екологията, семейството и възпитанието на децата, спорта, олимпийското движение, света на банките, новите технологии и пр./. Ще ни впечатлят обаче с прекрасния си рисувачески замах, с лекотата и финеса, с които художниците са създавали своите творби. А това винаги прави впечатление на зрителя, оставя у него усещането за споделена тайна, за доверено съкровено преживяване.
Сатиричните изображения ще събудят много емоция у най-младия зрител /без това да са „детски” карикатури/: Дядо Коледа /Л. Ходерис/, или Червената шапчица, седемте джуджета и малкото смърфче, /Ст. Провейн/. Фриволните фотографи на Люк Вермеерсх или гневната съпруга в хладилника /Л.Вернимен/ пък ни подсещат, че всяка жизнена ситуация може да намери разрешение чрез усмивката.
Срещата с белгийската карикатура е среща с много въздействащо изкуство, умеещо да говори разбираемо и на всички езици, и на всички съвременни теми.
„Усмивки без мито” очаква своята публика до 28 март.
Венета Георгиева-Козарева, М ДХС