Парка „Баждар“, единствен такъв в очертанията на града, останал в детските ми спомени, когато съм се разхождал там с дядо си и играл на детската площадка, радвал съм се на пързалката слонче …. Реших да си направя една разходка там. Изкачих стъпалата към летния театър и ужас, каква развалина, но за него ще напиша в друга публикация.
Разбита алея със стъпала
Продължих по стъпалата към парка, малко са разбити, но нищо.
Разбито кошче в парк Баждар
Някой е изразходил доста енергия за да строши едно бетонно кошче, да беше изразходил същата енергия да оправи нещо или да събере малко боклуци и да ги сложи в това кошче, вместо да го чупи. Тук някъде имаше една бронзова, мисля, статуя със сърнички, дори не откривам мястото където е била.
На нейно място има само подраст, който превзема целия парк. Надявам се, че е прибрана някъде, а не предадена на вторични.
Чешмата в парк Баждар
Ето я чешмичката, имаше масивни хубави чучури, а отгоре над нея, нещо е махнато, не се сещам какво имаше. Срещу чешмата също е имало нещо, виждат се само очертанията му, превзети от бръшлян. Езерцето, тук някога гордо и с голяма радост пусках моето корабче да плува, беше пластмасово, червено в долната част и голямо. Ето го и слончето, някога казвах: Дядо, хайде да отидем на слончето.
Пързалката слонче в парк Баждар
Сега няма да го кажа. Пързалката му беше покрита с дърво и там се пързаляха деца. Сега даже и парапета е премахнат в голямата си част. Минавам покрай едни все още запазили се, макар и в окаяно състояние, люлки ( ще ги видите в галерията ). И отивам на друга площадка.
Някога тук имаше пейки
На тези „пейки“, в наши дни, трябва да седнат майките, докато чакат децата да се полюлеят на ето тези „люлки“,
а може и да седнат на „пейките“,
Тук имаше люлки, също и пейки
които са леко вляво от „люлките“. Между другото, там цялото пространство е покрито с плочки, нищо, че те сега не се виждат. Имаме си и пързалка, е тя си няма парапет, но какво от това. Чудно ми е дори, как талкова много желязо е останало още там. Минавам покрай едни боклуци и навлизам в другата част на парка, над пътя за болницата. Там веднага забелязвам някаква сграда, която не знам какво точно е, по-скоро, какво е била.
Навярно алея на влюбените
В парка виждам ето тази алея. Колко романтично! Алея на влюбените, навярно. Но дали ще заведа любимата си тук? Какво да покажа? А може би ще разказвам какво е било? Не знам. С тези мисли продължавам напред и се отправям към едно от любимите ми, някога, места. Минавам покрай още едни „пейки“, беше красиво тук преди време. Изкачвам отново стъпала, храсталаците са навсякъде,
Чешмичката до къщичката. Това беше едно красиво място
отправям се по една пътечка, това всъщност е малка алея, също покрита с каменни плочи, под калта и листата са. И вече съм там. От тези камъни „извираше“ вода и беше много красиво. Тук беше дървената къщичка, много ми харесваше, фантазирах си какви ли не неща, най-често, че това е
Разрушената къщичка в парк Баждар
къщичката на Баба Яга. А масата, на нея сигурно са сядали рицарите от кръглата маса, разбира се, само в детските ми фантазии. Малко встрани, през деренцето се разкрива гледка на камари от боклуци. Продължавам по друга пътека, тук вече не съм уверен, че има плочи. Отправил съм се към полянката, малка такава, в средата на гората, заобиколена от елхи. Място където едно дете да тича на воля.
Тук имаше полянка
Мисля, че е това. Превзели са я къпини и дървета, няма и помен от нея. Проправям си път през къпинака и излизам на друга алея, тя ме отвежда до друга „чешмичка“ с „пейки“. На мястото на самата чешма е останала само дупка, всичко е изтръгнато. Излизам на
Самотната не работеща лампа
централната алея и там отстрани виждам някакви „разкопки“, не успявам да разбера защо са направени и се спускам по едни стъпала, към още едно място за отдих. Добре „осветено“ вечер от ето тази лампа. Минавам покрай още една „чешма“ и излизам от парка. Там се натъквам на композиция на Панчо Владигеров и на нея не е простено.
Разходката ми завърши с неприятно чувство, но поне аз си имам моите спомени.
